Историческа справка

1. Създаване на Отечествения фронт

17 юли 1942 г. — радиостанция „Христо Ботев“ на радио „Москва“. Огласена е от Г. Димитров програмата за създаването на ОФ.

Цели

1. Сваляне на монархо-фашисткото правителство в България.
2. Излизане от фашистката коалиция на „Оста“.
3. Включване на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция.

Инициатор: Българска работническа партия /комунисти/ и нейното Задгранично бюро. Апелът от вътрешното ръководство е на Кирил Драмалиев.

Включват се:

1. Кимон Георгиев — кръг „Звено“;
2. Никола Петков — БЗНС „Пладне“;
3. Григор Чешмеджиев — БСДП;
4. Димо Казасов — независим;
5. Петър Мънзелов — Съюз на кооперациите и Съюз на народните читалища.

Формира се истинска коалиция на леви и патриотични сили и личности.

2. Девети септември 1944 г. и първо ОФ правителство

9 септември 1944 г. — първо ОФ правителство начело с Кимон Георгиев.

3. Първи конгрес на ОФ

Февруари 1945 г. — първи конгрес на ОФ.

Поставя основна задача: принос на България за окончателния разгром на хитлерофашизма. Лозунг: „Всичко за фронта, всичко за победата“.

Работят над 7660 комитета с над 30000 члена.

4. Второ ОФ правителство

Есента на 1945 г. — второ ОФ правителство след демократични избори.

5. Референдум за република и избори за Велико народно събрание

1946 г. — референдум за република. Провеждат се избори за Велико народно събрание и се подготвя нова конституция под надзора на Съюзническата комисия.

Резултати

• За република: 91.67%.
• За ОФ: 70.10%.
• За опозиция: 28.89%.

Сформира се трето ОФ правителство начело с Георги Димитров.

6. Парижки мирен договор

1947 г. — Парижки мирен договор, подписан от представители на ОФ правителството: Кимон Георгиев, Трайчо Костов и Александър Обов.

7. Втори конгрес на ОФ и основни функции

1947 г. — втори конгрес на ОФ. Организацията се превръща в масова обществено-политическа организация. Саморазпускат се и се вливат в ОФ „Звено“ и „Радикална партия“. БСДП се влива в Работническата партия.

Основни функции, изпълнявани от Отечествения фронт няколко десетилетия

1. Участие на гражданите и граждански контрол върху органите на властта и лицата, участващи в тях: депутати, кметове, общински съветници.
2. Разгръщане на местното самоуправление и връзките на местната власт с населението.
3. Благоустрояване на териториите и опазване на околната среда по местоживеене.
4. Съхранение на народностните традиции и обичаи, подкрепа на краеведчески и родознателни изследвания.
5. Етнически мир, съжителство и приобщаване на малцинствените етноси към националните цели и ценности.
6. Опазване на обществения ред и законност, спокойното съжителство между гражданите.

Дейността на ОФ се осъществяваше в около 30000 низови организации с над 3500000 членове.

8. Организации и движения в рамките на ОФ

В рамките на ОФ се родиха и действаха автономно следните по-известни организации и движения:

• Защита на природата и опазване на околната среда;
• Движение за трезвеност;
• Движение на българските жени;
• Движение за мир и солидарност с народите на Азия, Африка и Латинска Америка;
• Дружество „Родознание и краезнание“;
• Землячески дружества;
• Общобългарски комитет „Васил Левски“;
• Движение за защита на потребителите.

9. Участие в Кръглата маса

1989 г. — участие в „Кръглата маса“.

10. ХІ конгрес и преименуване в Отечествен съюз

1990 г. — ХІ конгрес. Преименуване в Отечествен съюз и превръщането му в самостоятелна, патриотична и социално ангажирана обществена организация, прокламираща в обществото разум, разбирателство и национално единение в името на бъдещото развитие и модернизация на България.

Издигнат е валидният и до днес призив за национално съгласие в името на европейското демократично бъдеще и социален просперитет на нацията.

Участник в Коалиция за България.

Някои от председателите на ОФ/ОС през годините

1. Георги Димитров
2. Енчо Стайков
3. Боян Българанов
4. Георги Трайков
5. Пенчо Кубадински
6. Живко Живков
7. Гиньо Ганев
8. Симеон Симеонов
9. Васил Точков