За нас Нормативни документи Дейности Новини и събития Контакти Връзки

 

Симеон Симеонов:

  Българите имат право на добро управление

Бъдещето на политиката е в коалициите между партии и граждани, казва председателят на Отечествения съюз


Разговаря Александър Симов

- Господин Симеонов, предстои Общо събрание на Отечествения съюз. Какви са задачите, които си поставяте на него и какъв ще е отчетът ви пред събралите се делегати?

- На предстоящото Общо събрание на нашето сдружение ще трябва да разгледаме няколко общи въпроса. Разбира се, една част от тях са свързани със законовите изисквания. Ще разгледаме своите отчети за дейността за изминалия период, изпълнение на бюджети и др. Освен традиционните въпроси, които произтичат от изпълнение на законовите изисквания, на това Общо събрание ще направим и някои частични промени в устава, които не касаят съществено работата на нашата организация. Главното наше внимание обаче ще бъде съсредоточено върху анализ на обществената и икономическа обстановка в страната в момента. Говоря за развиващите се бурни процеси в обществото и държавата в практически първата или втората реална година на нашето членство в ЕС и произтичащата от всичко това необходимост от реформи, трансформации и други. На този целия фон виждаме, че в държавата се развиват сериозни процеси и усещаме как те се отразяват на икономическия и политическия живот, както и на взаимоотношенията на структурите на гражданското общество с държава, на връзката между органите на държавата и народа, както и на необходимостта от по-голяма активност на тези граждански сдружения. Ние искаме да преосмислим всички тези явления, за да можем да намерим по-добре нашето място.

- Какво точно имате предвид с намирането на вашето място? Каква е ролята на вашата организация в обществените процеси?

- Ние сме една традиционна организация със 66 годишна история и сме носители на няколко основни послания и ценности за които считаме, че имат своята актуалност и днес. Например Отечественият съюз, като правоприемник на Отечествения фронт някога всъщност е носител на голямата идея, която виждаме, че сега е безалтернативна в България, за истинската равноправна коалиция, коалиционно мислене и поведение на хора с умерени, леви най-вече, левоцентристки възгледи и настроения. И това не бива да се разбира като коалиция само в ония формалния смисъл на сдружаване и някакво обединение на политически партии. По-скоро това е начин на мислене, толерантност към другия и разширяване базата на управление.

- Само политически партии ли трябва да участват в коалиционните модели за които говорите?

- В тях наистина не трябва да участват само политически партии, които естествено са гръбнака, но трябва да се включат чрез гражданските квоти именно граждански сдружения, които да допълват и доразвиват базовите послания в програмите на партиите. И трябва най-вече да бъдат привлечени крупни личности, за да имат авторитет тези коалиции и да могат да разчитат на обществена подкрепа.
В тази посока ние виждаме и една от нашите цели - утвърждаване на толерантността и коалиционното мислене и поведение.

- Виждате ли у партиите и в обществото толерантност към едно такова разбиране? Защото от всички процеси в обществото започва да се изгражда едно мислене, че коалициите не са най-доброто нещо.

- За съжаление, когато една идея се деформира изначално се получава така. В България сме свидетели често, в момента изобщо нямам предвид управляващата тройна коалиция в момента, на едни абсолютно безпринципни коалиции. Те се свеждат до един груб политически и кадрови пазарлък за разпределение на някаква държавна баница. Ето с това трябва да се скъса - с този партизанлък в политиката.
Коалициите се правят по два начина - едното е фактическо и действително обединение на сили на базата на общи програмни и философски виждания, включително и икономически за развитието на света и държавата. Другото е коалиция от немай къде - тя се създава в името на стабилността на държавата, в името на решаването на крупни обществени въпроси. Понякога историята изисква заедно по такива големи да работят политически сили, които по теория не са съвсем близки и допирни един друг и дори взаимно понякога се отричат. Както е примерът днес - преходът в България, неговият завършек и трансформацията на страната във връзка с членството в ЕС изискваха една по-широка база на управление, която освен носените от БСП ценности за социалната справедливост, все пак трябваше да бъдат направени сериозни икономически реформи, които кореспондираха с либералните модели за развитие на икономиката.

- Отечественият съюз е една патриотична организация. Напоследък обаче виждаме много организации, които също си прикачат термина патриотични, но като че ли действат точно в обратна посока. Според вас какво трябва да бъде лицето на истинският патриотизъм в политиката?

- Патриотизмът не е ура-патриотарство, не е груб национализъм и шовинизъм. Патриотизмът в днешни дни е т.нар. възпитан, умерен и просветен национализъм. Той има няколко конкретни измерения. Тези измерения стават все по-очертани и ясни в условията на членство на България в ЕС.

- Кои са тези измерения?

- Членството на България в ЕС, присъединяването ни в глобалните световни процеси изисква засилване на някои от основните елементи на патриотизма, ако искаме да ни има и да сме равнопоставени в това голямо семейство. Патриотизмът започва от някои елементарни неща като любов към род, родно място, държава. Включва още утвърждаване на типичните за България културно-исторически ценности и тяхното разпространяване, а не едно грубо подражателство. Патриотизмът включва още отстояване на политически форми и граждански сдружения, които са родени от българската обществено-политическа практика. Отечественият фронт и съюз са нещо такова като образувание. Патриотизмът е подкрепа и защита на националната икономика също, но не като някакъв изолационизъм, а като даване на шанс за по-успешно включване в международното разделение на труда и пазарни отношения. Патриотизмът е и защита на родните символи. В условията на ЕС е ясно, че формалният суверенитет отстъпва, но тогава трябва да дойде онзи другият суверенитет, който всеки един истински българин носи в душата си. Трябва да подчертая, че ние сме задължени да имаме един към друг и етническата и верската толерантност, защото в това е нашият шанс. С това можем да дадем своя принос за стабилността на региона и Европа.

- Какви са конкретните ви задачи за следващия период?

- Ние високо ценим едно условно право, което е право на народите от ЕС, а в България за съжаление все още е в голяма степен право на книга. Става дума за правото на добро управление. Ние именно тук виждаме своята роля като изразители на гражданското начало в този процес. От една страна трябва да има гражданско участие в управлението на страната, главно в органите на местната власт, и трябва да има граждански контрол върху представителите на държавните и общински административни органи. В този баланс на интереси и сили искаме да помогнем да се осъществи баланса между население и власт. В днешния ден, особено в по-големите градове, тази връзка е изгубена. Даже много често кметове имат добро желание, но не могат да стигнат с посланията си до хората. От друга страна хората имат огромни нужди, но не знаят как да стигнат до властите, за да намерят своето решение. А всички реформи, които правим имат една цел - модернизация и на тази база подобряване на живота на всеки един от нас.

- Каква е вашата прогноза - дали на следващите избори през 2009 г. гражданското начало би било водещо в политиката?

- Аз лично искрено се надявам да бъде точно така - най-после в обществените взаимоотношения връх да вземе гражданската инициатива. Това не означава, че партиите трябва да се обезсмислят или отричат, които са гръбнакът на всяка една модерна политическа система. Ние виждаме частичните местни избори, а и изобщо местните избори какви деформации правят на политическата система. Какви страсти и нездрави взаимоотношения се развиват. На това трябва да се сложи край. Това не издига авторитета на България пред света и не подобрява живота на българите.
Гражданското начало е много важно. И тези политически партии, които не намерят партньорство в близките като идеи до тях граждански структури и движения ще останат доста разочаровани от резултатите на следващите избори. Бъдещето не е в партийните коалиции, много често на разни партии-мутанти, бъдещето е на коалиции на партии, граждански организации и личности. Трябва да намерим своите личности, да ги изведем напред, за да дадем шанс на българите да живея по-добре.




 

 

 

 

      Copyright © 2006-2015 Отечествен съюз - България Всички права запазени.